Проектозакон, регламентиращ лова на трюфели и създаването на култивирани градини за скъпия деликатес, създаде напрежение в бранша и опасения, че става въпрос за разчистване на конкуренцията в този вид дейност, съобщава БНР.

Между 20 и 30 000 души в България се прехранват с лов на трюфели или отглеждане на култивирани трюфели. Официален регистър няма, но има няколко сдружения с претенции да представляват бранша. Един от най-сериозните проблеми, с които се сблъсква този бранш, са алчните аматьори и търговци, които събират трюфели в разрез с всички правила и безогледно унищожават находищата им. Затова и ловците на трюфели са категорични – закон трябва да има. И проект на закон се появява - даже два, все разработени зад гърба на заинтересованите от бранша. В крайна сметка в парламента влиза проектът на Обединените патриоти, без обществено обсъждане.

Така изготвеният закон няма да помогне на бранша, напротив – ще го затрудни, смята Димитър Димитров, председател на Асоциацията „Български трюфел”.

„Не ни поканиха, не знам защо беше тази тайнственост“, коментира той пред БНР. Димитров открива в текстовете фрапантни, дори странни неща. „Защо са направени така… Необяснимо. Може би има нещо скрито, което не го разбираме”, изтъква той.
Проектът не помага нито на ловците на трюфели, нито на търговците, нито на култиваторите и не е насочен към никого, уточнява Димитър Димитров. „Не мога да разбера какво точно искат да направят с този закон.“
Според него едно от нелогичните и абсурдни неща в проектодокумента е поставянето на горна граница на допустимия добив от декар при култивираните трюфели. Как ще ти казват колко да добиваш, при положение, че си вложил над 1000 евро на декар, за да започнеш този бизнес, пита той. 
Заложеното ограничение е 20 килограма на декар. Добивът на трюфела зависи от броя на дръвчетата на декар, почвата, валежите през годината, грижите на стопанина, пояснява Димитров. Той пита и друго – когато природата е благосклонна, валяло е повече и има повече трюфели, какво се случва с количествата над тези 20 килограма. „Оставят се да изгният? Изхвърляме ги? Какво правим с тях? Всеки ще иска да си продаде реколтата на черно. Никой няма да иска да си унищожи продукцията, в която е инвестирал толкова и е вложил толкова грижи и труд“, категоричен е Димитров.

Проектозаконът забранява изкупуването на трюфели от мобилни пунктове. „Според нас мобилните пунктове са плюс, не са минус“, контрира Димитров. По думите му, мобилният пункт помага в районите, където няма стационарен такъв, а много от ловците на трюфели живеят далече от стационарен пункт. Димитър Димитров вижда едно от обясненията на това ограничение в опит да се елиминира конкуренцията. „Хора, които са по-далече от големите градове, да се откажат от събирането на трюфели.“

От Асоциацията „Български трюфел“ са съгласни, че трябва да има регистрационен режим на занимаващите се с този бизнес. Проектозаконът предвижда такъв, но с много условности и неясни процедури, подчертава Димитров.

Трюфелите са една от най-скъпите храни в света, вероятно затова производството, събирането и търговията с тях са обвити в митове и мистерия. Димитър Димитров твърди, че тиражираните твърдения за печалбите са силно преувеличени суми. В България годишният добив варира между 100 и 200 тона годишно. Почти 100% от количествата отиват за износ.

От Асоциация „Български трюфел“ са изпратили позицията си до парламентарната комисия по земеделие.