Раздават реални субсидии за милиони срещу виртуални стопанства, алармира пред БНР Симеон Караколев, шеф на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Той обяви, че от бранша вече внесоха предложения за законови промени за ограничаване на подобна порочна дейнсот, която е в ущърб на истинските фермери.
Не по-малко от 120 хиляди са несъществуващите овце и кози, за отглеждането на които се вземат европари , но реално няма такива животни във фермите, отчете още през август Караколев. Oт организацията пресметнаха, че по този начин се източват около 20 млн. лв. на годишно. Сега животновъдите сигнализират, че освен за измисления добитък, субсидии се получават и за пасища, на които пасат виртуалните животни.
Според действащото законодателство, ако си животновъд, но не си едър земевладелец и не притежаваш ниви, пасища и ливади, то единственият ти шанс е да ги получиш е от общинския или държавния поземлен фонд.  
 „Причината за тези виртуални животни се крие в методиката, по която до момента се разпределят пасищата”, обяснява Караколев. „От общината гледат в системата колко добитъ кпритежаваш, без да го проверяват физически, и на база на това се раздават пасища”, допълва той.
„Съответно, ако твоето влияние в дадени общини е малко по-голямо от на останалите животновъди, ти получаваш едни хубави, много пасища, за сметка на местните животновъди“, описва картината той
Така бизнесменът, който живее някъде далече, получава европейски пари за пасища, които не използва. „Получава пари от директните плащания на площ. На един декар се получават, в зависимост от района 30, може да стигне 40, може и 60 лв. на декар“, допълни Караколев.
По думите му при внезапна проверка на БАБХ  например е установено, че фермер, който притежава хиляди виртуални животни получава годишно около 4-5 млн. лв. субсидия.
„Повечето от тези хора получават административни наказания глоби – от рода на 200 до 500 лв.. Това е перфектната среда за развитието на подобни механизми“, подчертава Караколев.
Животновъдите предлагат да се върне логичното разпределение и ползване на пасищата. „Чак след като оземлим местните фермери, тогава можем да даваме остатъчния фонд от пасища на търгове”, изтъква Караколев
Фермерите настояват и за нормативна възможност да се санкционират чиновниците, които не изпълняват закона, тъй като според тях  някои „биват мотивирани,да прилагат този субективизъм“.