В прогноза за развитието на икономиката на София по поръчка на Столичната общинска агенция за приватизация са изведени положителен и отрицателен сценарий. Позитивният отбелязва покачването на индекса на бизнесклимата до 9,3 срещу втория по величина спад от -17,7, който имахме през април. Това се вижда и от данните за изпълнението на приходи от данъци, които от стотици милиони на червено през пролетта – 269 млн., вече почти достигат нулата – 8 през август, т.е. сривът изглежда преодолян. Макар и ограничени, мерките „60 на 40” и „80 на 20” в най-засегнатия сектор – туризма, спасиха много работни места и не претовариха пазара на труда, който бе залян от 146 000 нови безработни за година.

Специално в туризма миналата седмица дойде и новината, че концернът ТУИ, от който този бизнес у нас е изключително зависим, за втори път получава помощ от Германия и няма да фалира. Това ще осигури разплащания за родните хотелиери и туроператори, така че да могат да започнат идната година, макар и с нисък старт. В сектори като строителството и недвижимостите, които дават общо над 8% от БВП на София, сигналите за затягане на банковото кредитиране, вече довеждат до замръзване на търсенето пазара на офиси и жилища за покупки и наемане.

Изтичането на отложените плащания по кредити, започнали през април и предвидени до този месец, е предизвикателство и за всички останали бизнеси. Глътката въздух, която отсрочката осигури, секва. Най-трудно е положението на стартиращите компании. Те не могат да използват нито програмите на правителството, колкото и тромави да са те, понеже нямат история, не са и стари клиенти на банките, за да разчитат на минимална помощ от тях, каквато могат да получат единици от бизнесклиентите. Макар и в по-малка степен, но също остро, проблемът е голям и за преобладаваща част от компаниите, които са в графата „микро” с до 9 наети.

Така оптимистичният сценарий е за достигане на „плато” – прекратяване на спада за бизнеса в милионния град през четвъртото тримесечие на 2020 г., което вероятно ще продължи през първото тримесечие на 2021 г., последвано от плах ръст през следващите 2 тримесечия и по-отчетлив през последния квартал на идната година.

За да сработи този вариант трябва:

- Липса на по-силна втора вълна на коронавируса, която да предизвика повторно затваряне на икономиката. Това със сигурност ще се окаже фатално за поне половината фирми в сектора на ресторантьорството, а според прогнозите на съсловните

организации – и над 70%, до спиране на дейностите в областта на туризма, където са най-големите инвестиции тази година в столичната и в българската икономика изобщо – хотелите „Милениум” и „Хаят Риджънси”.

- Липса на голям политически риск. Това означава не само провеждане на редовни, а не на предсрочни избори, но и те да установят някакъв вид устойчиво мнозинство и спокоен президентски вот в края на 2021 г. Другият вариант са избори след

избори за парламент. Ако няма политическа стабилност, не може да се очаква: привличане на нови инвестиции, отваряне на цикъла на кредитирането, а оттам на стопанската активност и гъвкавост на пазара на труда, както и нормална работа на администрацията.

Песимистичният сценарий означава продължаване на спада през четвъртото тримесечие на 2020 г. и първото на 2021 г., а при продължаваща тежка обстановка с коронавируса (и заради нея или заради политически мотиви „локдаун”) е възможно удължаване и през втория квартал на идната година. Това ще доведе до фалити

за немалка част от бизнеса, който в София е основно в групата на микропредприята, които имат и минимални резерви за оцеляване при наличие на вече затегнато кредитиране и негъвкави правителствени програми за помощ. При такъв сценарий

икономическата криза може да се превърне и във финансова и да се сбъднат думите на Бил Гейтс: 25 години икономически напредък да бъдат изтрити.