29.11.2019 15:02

България заема челни позиции при износа на зърнено-маслодайни култури за 2018 г.

България заема челни позиции при износа на зърнено-маслодайни култури за 2018 г.  Това обяви министърът на земеделието, храните и горите Десислава Танева при официалното откриване на Деветия Национален агросеминар на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ), който се провежда  в гр. Пловдив. Тя допълни, че  износът на зърнени култури за миналата година възлиза на  общо 3 млрд. 141 хил. лв., което е 37.3 % от общия  износ на селскостопански стоки от България. Министър Танева изтъкна, че страната ни заема 11-то място в света по износ на мека пшеница, с реализиран експорт 4.17 млн. тона за 2018 г. „На 11-то място сме и при износа на царевица с експорт от 1.41 млн. тона. Страната ни е на второ място в света по износ на черен маслодаен слънчоглед с експорт от 779 хил. тона. Заемаме осмо място по износ на рапица“, допълни още тя.

Десислава Танева съобщи, че през 2018 г. са добити над 12 млн. тона  зърна – пшеница, ечемик, царевица, рапица и слънчоглед. От общото произведено количество са изнесени 6 млн. и 800 хил. тона близо. Очакваната реколта от пшеница за 2019 г. е около 6 млн. тона. Земеделският министър подчерта, че България има добър, конкурентоспособен и жизнен отрасъл в лицето на зърнопроизводството. „ Когато има работещи сектори трябва да се даде пример как предприемачите са достигнали нива на конкурентоспособност,равняващи ги със световни сили“, подчерта тя. По думите й, и без подкрепата по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. в настоящия програмен период, секторът се развива успешно.

„Предизвикателството на нашето време са промените в климата и въздействията върху околната среда. Сектор „Зърнопроизводство“ е този, който може да щади почвените ресурси и биологичното разнообразие. Какъвто и инструментариум за мотивация на зелени практики да дадем , ако те не засегнат сектора, няма да получим желания ефект“, заяви министър Танева. По думите й трябва да бъдат открити най-иновативните практики, достигащи до екоцелите и така да станат мерки за подкрепа в обхвата на новата ОСП и нейното озеленяване.

По отношение на защитата от градушки, министърът посочи, че е необходима финансова солидарност между земеделските производители и държавата, за да има превенция на риска и пазарни обезщетения при неблагоприятни климатични условия. „Това ще бъде възможно, само ако има бенефициент и финансово участие на всички земеделци“, допълни още министърът. Тя припомни, че около 36 млн. евро, заделени по мярката за управление на риска, са прехвърлени по бюджетите на мерки, чиито приеми по ПРСР ще бъдат отворени през първите 6 месеца на 2020 г. „За следващия програмен период по тази мярка  бюджетът ще бъде два пъти по-голям в размер на 72 млн. евро“, поясни Десислава Танева.

Министърът на земеделието каза, че взаимстваме опит от Унгария, за да бъде предложена друга правна форма за национална превенция от климатични събития. Целта е земеделските производители да получават обезщетения  при много по-добри условия. „Този модел работи и в други страни-членки. Всички работят в тази посока. В Турция са задължили всеки земеделски производител да се застрахова, за да работи системата със съфинансиране“, обясни министър Танева.
НОВИНИ


© 2019 euroselo.bg

уеб дизайн pimdesign